Постинг
21.02.2011 08:53 -
И започвам отначало
Сутрешно ми е, в хубавия мой си смисъл.
Събуждам се преди час, приготвям се за лекции и включвам компютъра. Вместо да уважа Св. Фейсбук и няколкото пощи, направо влизам тук и започвам да драскам това, кеото ти в момента четеш. Колко прелест има събрана в този едничък ден! Не я ли виждаш? Тя е там, отвори прозореца, да, студено е, но ще ти помаха от отсрещния тротоар, защото гледа именно към твоя рзорец в точно този момент. Виждаш образа и някак размит отвъд насекомоподобните автомобили, защото са доста, около девет сутринта е, но тя, красотата, пак е там и пак теб чака. Чака просто да я видиш.
Пия кафе от любимата си чаша. Обожавам чаши, особено онези тежки и стабилни, с големи дръжки и изрисувани. Казват толкова много. За това имам чаши за настроения - избирам си "моята"всяка сутрин, в зависимост от това дали съм успяла да видя красотата на отсрещния тротоар още преди да съм докоснала дръжката на прозореца. А, да, всъщност, срещу моя прозорец има гора, а въздухът е прелестно чист, сякаш ме обича всяка сутрин, щом го вдишам, хладен, девственопрозрачен и тих. Само хорта създават някакъв бял шум, въздухът винаги мълчи. Понякога из този бял шум подскача нечий смях и въздухът го повдига и ми го носи на ръце до прозореца.
Да, обожавам и прозорците. Спомням си онзи филм, който едно влюбено в мен момче ми показа преди няколко седмици.. Филм без думи, допадна ми. Особено сцената със сградите, пусти и всички с до един изпочупени прозорци.. И накрая - близък кадър на един единствен разбит прозорец. И нямаше нужда да стои човек зад озъбилото се стъкло. Беше ясно, че до рамката на този прозорец цялото човечестно се е строило, чинно и все така озъбено, в унисон с мръсното стъкло. А няколка от този прозорец се е гледало. И даже се е виждало.
Но денят е все тъй невероятно щастлив. Без въобще да зная какво ми е замислил, ще ме изненада този ден. Нов семестър, нови дисциплини. Нови безсънни нощи по една или друга причина. И безброй удивително красиви утрини. Аз все така обичам.
Събуждам се преди час, приготвям се за лекции и включвам компютъра. Вместо да уважа Св. Фейсбук и няколкото пощи, направо влизам тук и започвам да драскам това, кеото ти в момента четеш. Колко прелест има събрана в този едничък ден! Не я ли виждаш? Тя е там, отвори прозореца, да, студено е, но ще ти помаха от отсрещния тротоар, защото гледа именно към твоя рзорец в точно този момент. Виждаш образа и някак размит отвъд насекомоподобните автомобили, защото са доста, около девет сутринта е, но тя, красотата, пак е там и пак теб чака. Чака просто да я видиш.
Пия кафе от любимата си чаша. Обожавам чаши, особено онези тежки и стабилни, с големи дръжки и изрисувани. Казват толкова много. За това имам чаши за настроения - избирам си "моята"всяка сутрин, в зависимост от това дали съм успяла да видя красотата на отсрещния тротоар още преди да съм докоснала дръжката на прозореца. А, да, всъщност, срещу моя прозорец има гора, а въздухът е прелестно чист, сякаш ме обича всяка сутрин, щом го вдишам, хладен, девственопрозрачен и тих. Само хорта създават някакъв бял шум, въздухът винаги мълчи. Понякога из този бял шум подскача нечий смях и въздухът го повдига и ми го носи на ръце до прозореца.
Да, обожавам и прозорците. Спомням си онзи филм, който едно влюбено в мен момче ми показа преди няколко седмици.. Филм без думи, допадна ми. Особено сцената със сградите, пусти и всички с до един изпочупени прозорци.. И накрая - близък кадър на един единствен разбит прозорец. И нямаше нужда да стои човек зад озъбилото се стъкло. Беше ясно, че до рамката на този прозорец цялото човечестно се е строило, чинно и все така озъбено, в унисон с мръсното стъкло. А няколка от този прозорец се е гледало. И даже се е виждало.
Но денят е все тъй невероятно щастлив. Без въобще да зная какво ми е замислил, ще ме изненада този ден. Нов семестър, нови дисциплини. Нови безсънни нощи по една или друга причина. И безброй удивително красиви утрини. Аз все така обичам.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 0
Архив
